В линиите с малък диаметър – импулсни линии към манометри, вериги за пробовземане, връзки към преобразуватели на налягане и анализатори – се използват фитинги за КИП с двоен пръстен. Тези фитинги държат тръбата без заваряване и без резба, чрез контролирано захващане. При правилен монтаж те работят безпроблемно дълго време; малко невнимание при подготовката на тръбата обаче може да доведе до теч още при първото подаване на налягане или до изплъзване на тръбата.

Как работи фитингът с двоен пръстен?

Фитингът се състои от четири части: корпус, гайка, преден пръстен и заден пръстен. При затягане на гайката предният пръстен се притиска към коничното гнездо на корпуса и към повърхността на тръбата и осигурява уплътняването. Задният пръстен избутва предния, захваща тръбата и засилва задържането ѝ срещу вибрации. За да работи този механизъм правилно, размерът, материалът и твърдостта на тръбата трябва да съответстват на фитинга.

Избор на тръба: внимавайте с размерите

Тръбите за КИП се произвеждат в две отделни размерни фамилии – инчова и метрична. Някои размери са много близки и не могат да се различат с просто око:

Метрична тръба	Най-близка инчова тръба	Инчовата тръба в милиметри
6 mm	1/4"	6,35 mm
8 mm	5/16"	7,94 mm
10 mm	3/8"	9,53 mm
12 mm	1/2"	12,70 mm

Поставянето на инчов фитинг на метрична тръба или на метричен фитинг на инчова тръба може да остане незабелязано при монтажа; под налягане обаче фитингът може да тече или да изпусне тръбата. Избирайте тръбата и фитинга от една и съща размерна фамилия, съхранявайте ги отделно в склада и ги етикетирайте.

Допускът на външния диаметър и дебелината на стената на тръбата трябва да са в диапазона, препоръчан от производителя на фитинга.
При неръждаемите фитинги трябва да се използва отгрята тръба от 316/316L с повърхност без драскотини; тръбата не бива да е по-твърда от пръстена.
Ако по тръбата има надлъжни драскотини, вдлъбнатини или овалност, този участък трябва да се отреже и отдели.
Твърде тънкостенна тръба може да се смачка навътре при захващането от пръстена; затова дебелината на стената трябва да се избира съвместно с работното налягане и според препоръката на производителя на фитинга.
С неръждаем корпус не бива да се използва тръба от друг материал; съвместимостта на материалите е важна както за уплътняването, така и по отношение на галваничната корозия.

Монтаж стъпка по стъпка

1. Рязане на тръбата

Отрежете тръбата перпендикулярно на оста ѝ с тръборез или с ножовка с водач. Ако използвате тръборез, подавайте ножа малко при всеки оборот; прекомерният натиск смачква края на тръбата навътре и я овализира.

2. Отстраняване на грата и почистване

Отстранете грата от вътрешния и външния ръб на края на тръбата с подходящ инструмент за почистване на грат. Стружки и грат не бива да попадат в линията; те водят до запушване на измервателния уред или до неправилно сядане на пръстена. След рязането почистете вътрешността на тръбата с чист и сух въздух или по друг подходящ начин.

3. Вкарване на тръбата до упор

Докато гайката и пръстените са на корпуса, вкарайте тръбата докрай, до опиране в рамото на корпуса. Ако тръбата не е вкарана до упор, пръстенът я захваща в грешна точка; фитингът може да тече под налягане или тръбата да се изплъзне навън. След като тръбата опре, затегнете гайката на ръка.

4. Маркиране и затягане

Когато гайката е затегната на ръка, начертайте маркировка, преминаваща едновременно по гайката и по корпуса. Като държите корпуса неподвижно с ключ, затегнете гайката с броя обороти, предвиден от производителя. При много системи с двоен пръстен за размерите от 1/4" до 1" тази стойност е 1¼ оборота след затягането на ръка; при много малките диаметри се предвиждат по-малко обороти. Следвайте инструкцията за монтаж на използвания фитинг и не определяйте броя обороти на око. Маркировката ви позволява да следите колко оборота сте завъртели.

5. Проверка

Ако производителят предлага калибър за проверка на хлабината, поставете го между гайката и корпуса, за да проверите дали затягането е достатъчно. Ако калибърът влиза в хлабината, фитингът не е затегнат достатъчно.

6. Подаване на налягане и проверка за течове

След завършване на монтажа налягането в линията трябва да се повишава постепенно. За проверка за течове върху фитинга може да се нанесе подходяща течност за откриване на течове; при фитинг, по който се образуват мехурчета, не се предприемат действия, преди линията да бъде освободена от налягане. При газовите линии допустимият теч е много по-нисък, отколкото при линиите за течности; при тях всяка стъпка от монтажа трябва да се изпълнява особено старателно.

Повторен монтаж

Фитинг, разглобен за поддръжка, може да се монтира отново с пръстените, останали върху тръбата. Вкарайте тръбата заедно с пръстените в корпуса, завъртете гайката до предишното ѝ положение и след това я затегнете леко допълнително. Прекомерното преминаване отвъд предишното положение смачква пръстените и тръбата. При повреден или течащ фитинг краят на тръбата трябва да се отреже и монтажът да се повтори с нов комплект пръстени.

Най-чести грешки

Тръбата не е вкарана до упор: това е най-честата причина за течове и изплъзване на тръбата.
Смесване на инчови и метрични части: тръбата, пръстените, гайката и корпусът трябва да са от една и съща размерна фамилия.
Смесване на части от различни производители: геометрията на пръстените може да е различна; корпусът, гайката и пръстените трябва да са от една и съща система.
Прекомерно затягане: смачква пръстена и тръбата и затруднява повторния монтаж.
Нанасяне на лента или уплътнител откъм тръбата: от страната с двоен пръстен уплътняването се осигурява от пръстена; лентата и пастата попадат в линията. Уплътнител за резба се използва само при краищата с конична резба, като NPT.
Огъване твърде близо до фитинга: след огъването до фитинга трябва да се остави прав участък от тръбата; в противен случай тя не може да се вкара до упор.
Затягане на фитинг под налягане: при теч линията първо се освобождава от налягане.

Трасе на линията, огъване и опори

В линиите за КИП тръбата трябва да е закрепена със скоби така, че да не натоварва фитингите; дълга тръба без опори натоварва фитинга при вибрации. Поставянето на прав съединител (union) или кран пред уредите, които се нуждаят от поддръжка, позволява смяна на уреда без демонтаж на линията. Групите от прави съединители (union), колена (elbow), тройници (tee), конектори (connector) и адаптери трябва да се планират заедно според трасето на линията.

Огъване на тръбите

Вместо да се поставя коляно във всяка точка, където линията сменя посоката си, огъването на тръбата намалява броя на връзките, а оттам и възможните точки на теч. При огъване трябва да се използва тръбоогъвач с шаблон, съответстващ на външния диаметър на тръбата; огъването на ръка или с неподходящ шаблон овализира тръбата и образува гънки по вътрешната ѝ страна. Между огъванията, както и между огъването и фитинга, трябва да се остави прав участък, достатъчен тръбата да влезе право в корпуса. Ако на една линия има повече от едно огъване, размерите трябва първо да се подготвят и маркират, а след това да се огъва.

Контролен списък

Тръбата и фитингът от една и съща размерна фамилия (инчова или метрична) ли са?
Отрязана ли е тръбата перпендикулярно и отстранен ли е гратът отвътре и отвън?
Вкарана ли е тръбата до рамото на корпуса?
Маркирана ли е гайката и затегната ли е с броя обороти по инструкцията на производителя?
Ако има калибър за хлабина, извършена ли е проверка с него?
Закрепена ли е линията със скоби?